23 jul 2019, 19:41

Притча за греха и оше нещо

  Poesía
596 0 0

ПРИТЧА ЗА ГРЕХА И ОЩЕ НЕЩО

Съгреши Човека! Съгреши!
Ни повече, ни по-малко от другите Човеци.
Чул бе, че „Човешко е да се греши“,
че „Цар веч' няма, а Бог, ако го има, е далеко.“
Уж всички си затваряха очи, -
ни чули, ни пък нещо са видели,
но неговият грях защо така внезапно ги вбеси,
че прекрачиха граници и светски предели?
Един хвърли срещу него камък
и камъните, сякаш в хор, полетяха.
Грамада стана по-голяма от замък
и други след нея се редяха.
Никой вече не знаеше, върху кого
е хвърлен първия убийствен камък,
всеки, срещу всеки хвърляше с ръмжащо тържество
и разгаряше в сърцата неугасналия пламък...

 

Безброй знаци предупредителни Бог им изпрати - 
болести, наводнения, бури, смърти...
Нека ги видят и смирят пред Него душата си!
Но не... Те греди запратиха в очите му и пръти.
Подлост и измама се ширеха по земята,
отдолу – нагоре и отгоре – надолу...
Камък по-голям под нозете на другия да изкърти...
в пропастта да го бутне, сам да наказва сурово.

 

Разгневи се Бог!
Ден с нощ смеси, мрак със светлина,
преви врата човешки да пълзи като смок
и заповеди гърмовно изрече, заповеди с Божия тежина.
Камбанен звън разтърси цялата Земя.
„Аз – Всевишния, Началото и Края
заповядвам и няма да повтарям!
Няма да ви пращам нито в Ада, нито в Рая!
Каквото с ръцете и сърцето си сте сторили,
с ръцете и сърцето си ще го поправите!
Със всеки хвърлен камък, 
бреговете на реките ще укрепите,
дом на всички ще направите,
правото на ближния ще въдворите,
ще изпълнявате моите закони,
а не на велможите си измислените!
Каквото правите, ще го правите на ползу Роду!
За по-големи от мен не се мислете!

 

Изправи се човекът, своята сила усетил.
Всичко изпълни с безмерна любов у сърцето.
Изчисти се света от грамадите камъни.
Всеки намери благотворното си място.
Бог своя Крайъгълен камък – Вяра постави.
От камбаната бликна глас призивен, ясен.

 

Минало, или бъдеще ви описах – не зная.
Но виждам – ужасен ще е края,
ако с Бог и природа не се съобразяваме
и на законите Господни не се подчиняваме!
Един от тях – основен, вездесъщ -
„Прави на другите това,
което искаш те на теб да правят!
Любов давай и Любов ще ти се връща!
Любовта е живот и Аз ви я дадох.
Пазете я, както очите си пазите!“

 

22 07 2019

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...