Съгреши Човека! Съгреши!
Ни повече, ни по-малко от другите Човеци.
Чул бе, че „Човешко е да се греши“,
че „Цар веч' няма, а Бог, ако го има, е далеко.“
Уж всички си затваряха очи, -
ни чули, ни пък нещо са видели,
но неговият грях защо така внезапно ги вбеси,
че прекрачиха граници и светски предели?
Един хвърли срещу него камък
и камъните, сякаш в хор, полетяха.
Грамада стана по-голяма от замък
и други след нея се редяха. ...