25 ene 2011, 10:08

Притча за Истината 

  Poesía
729 0 8

О, бедна мъченице,

оплювана,

охулена грешнице,

осквернена,

жестоко ранена,

от изкусни дипломати

жонглирана, изопачена,

в устите на ловки тарикати

като ластик разтягана,

от фарисеи спрягана...

Къде си, Истино?

Никой не пита!

Захвърлена като ненужна дрипа,

във някой тъмен ъгъл скрита.

На съд изправена,

превръщат те във паяжина,

която се заплита

на бедняк на шията...

Вещиците кискат се...

Затуй с превръзка е Темида,

май не е угодно да те вижда!

И твоя най-велик апотеоз -

венеца трънен на Христос!

Това си ти - окървавена на главата...

далече, тъй далече от тълпата!

НО ТЕ ИМА - не си съвсем умряла,

аз те виждам - има те

в очите на децата!

 

 

© Румяна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • МНОГО Е ВАЖНО:ИСТИНАТА И ВЯРАТА ДА ОЦЕЛЕЯТ В ОЧИТЕ НА ДЕЦАТА НИ!
  • Има я! Да се вглеждаме по-често в детските очи!
  • Поздрав Руми!!!Истината....всеки мисли ,че си има своя истина.Хубаво е че има хора като теб ,имайки очи да я видят!!!Топлинка!!!
  • Истината ще ни направи СВОБОДНИ!
  • Да, в техните очи се чете всичко, стига да знаем как, хареса ми
  • Развълнуван стих.
    Поздрав,Руми!
  • На финала истински си отдъхнах. Всеки къта Истината дълбоко, дълбоко в себе си, но не иска да си направи труда, или се страхува да влезе надълбоко в себе си. Истината е вътре в нас, а не извън нас. Поздрави, че имаш очи и сърце да я видиш.
  • Браво, Руми!
Propuestas
: ??:??