Притча за Истината
О, бедна мъченице,
оплювана,
охулена грешнице,
осквернена,
жестоко ранена,
от изкусни дипломати
жонглирана, изопачена,
в устите на ловки тарикати
като ластик разтягана,
от фарисеи спрягана...
Къде си, Истино?
Никой не пита!
Захвърлена като ненужна дрипа,
във някой тъмен ъгъл скрита.
На съд изправена,
превръщат те във паяжина,
която се заплита
на бедняк на шията...
Вещиците кискат се...
Затуй с превръзка е Темида,
май не е угодно да те вижда!
И твоя най-велик апотеоз -
венеца трънен на Христос!
Това си ти - окървавена на главата...
далече, тъй далече от тълпата!
НО ТЕ ИМА - не си съвсем умряла,
аз те виждам - има те
в очите на децата!
© Румяна All rights reserved.
