30 may 2017, 9:04

Притча за камък

1.1K 1 19

 

 

Това пред мен е дългият ми път,

до всеки камък спирам да почина.

Аз знам, че могат да не разберат

защо го правя. Имам три причини.

 

Под камък често крие се змия

с език отровен и смъртта е близо.

Издигам се над него и звъня

с крилата на летежа си прецизен.

 

От мъдрост стара истина разбрах -

ръката с камък, в теб ако се цели,

поспри се с блага дума и без страх

да видиш гняв и злоба онемели.

 

А силен ли си, можеш и вода,

щом стиснеш камък, жаден ти да пиеш.

От тази притча събера плода

и тръгвай своя камък да откриеш.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дори и аз, пишещата вече 50 години / Господи, колко съм стара вече...!/ не мога да остана безучастна и да приема без вълнение думите на твоя коментар! Това е нещо детско, заселено в мен, с което сигурно ще си умра. Истински ме развълнува търсаческия ти и изследователски поглед!
  • "Притча за камък" е ритмично, естествено и изразено на разбираем език мощно внушено послание.
    Много по-различно е от онова - награденото Синьо, счупено от цунами -то на твоите метафори. :-D
    Това е любимото ми от теб стихотворение, Мария!
    ( Любимо на този етап от моето изучаване и откриване на богатствата в светът на твоето творчество.
    Какво ли още ще открия там? )

    Благодаря ти, Мария!
  • Много приятно ме изненада твоето връщане назад в моите стихове, Ангеле! Специални благодарности и за стихотворния ти коментар!
  • Хареса ми!
    Като пътуване към кръстопът
    на който стещат се Реалността с Мечтата.
    И след това усмихнати напред ще продължат
    в компания със Мъдростта
    и независимо от времето,
    в бекрайността,
    нататък...
  • Не бях те виждала отдавна, момиче златно! Радвам ти се!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...