pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17034
30 мая 2017 г., 09:04

Притча за камък 

  Поэзия » Философская
875 1 19

 

 

Това пред мен е дългият ми път,

до всеки камък спирам да почина.

Аз знам, че могат да не разберат

защо го правя. Имам три причини.

 

Под камък често крие се змия

с език отровен и смъртта е близо.

Издигам се над него и звъня

с крилата на летежа си прецизен.

 

От мъдрост стара истина разбрах -

ръката с камък, в теб ако се цели,

поспри се с блага дума и без страх

да видиш гняв и злоба онемели.

 

А силен ли си, можеш и вода,

щом стиснеш камък, жаден ти да пиеш.

От тази притча събера плода

и тръгвай своя камък да откриеш.

 

 

 

© Мария Панайотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Дори и аз, пишещата вече 50 години / Господи, колко съм стара вече...!/ не мога да остана безучастна и да приема без вълнение думите на твоя коментар! Това е нещо детско, заселено в мен, с което сигурно ще си умра. Истински ме развълнува търсаческия ти и изследователски поглед!
  • "Притча за камък" е ритмично, естествено и изразено на разбираем език мощно внушено послание.
    Много по-различно е от онова - награденото Синьо, счупено от цунами -то на твоите метафори. :-D
    Това е любимото ми от теб стихотворение, Мария!
    ( Любимо на този етап от моето изучаване и откриване на богатствата в светът на твоето творчество.
    Какво ли още ще открия там? )

    Благодаря ти, Мария!
  • Много приятно ме изненада твоето връщане назад в моите стихове, Ангеле! Специални благодарности и за стихотворния ти коментар!
  • Хареса ми!
    Като пътуване към кръстопът
    на който стещат се Реалността с Мечтата.
    И след това усмихнати напред ще продължат
    в компания със Мъдростта
    и независимо от времето,
    в бекрайността,
    нататък...
  • Не бях те виждала отдавна, момиче златно! Радвам ти се!
  • !
    Хубава вечер, pastirkanaswetulki!
  • Самодивите обичат да полягат на тях, за да чуят гласа им, нали Вики?
    Радвам се да те видя, момиче!
  • Обичам камъните Хареса ми!
  • Много сте мили, момичета! На мъдрост се учим цял живот, но е време на моите години да съм поумняла, поне мъничко! Обикновено ме водят чувствата...
  • Много мъдрост в краткост! Браво, Мария!
  • Да, определено може да се извлече поука... А е и майсторски поднесена. Браво!
  • Сигурно всеки от вас е открил в това стихотворение по нещо за себе си, приятели, затова сте ми оставили такива хубави коментари! Много ви благодаря!
  • Мъдро и звучно. Харесах!
  • Мария, прекрасни, мъдри стихове... Не мога да не отбележа и съвършената ритмично-мелодична конструкция на стиха. Възхитена съм!
  • 🌷
  • Да ти кажа, предпочитам да вървя по гладък асфалт, без камъни, обаче няма кой да се погрижи пътищата да са винаги гладки.
    Наистина има мъдрост в стихотворението ти, Мария.
  • Много замислящо!
  • Мъдро, Мария
  • Хубав стих, Мария!
Предложения
: ??:??