Притча за камък
Това пред мен е дългият ми път,
до всеки камък спирам да почина.
Аз знам, че могат да не разберат
защо го правя. Имам три причини.
Под камък често крие се змия
с език отровен и смъртта е близо.
Издигам се над него и звъня
с крилата на летежа си прецизен.
От мъдрост стара истина разбрах -
ръката с камък, в теб ако се цели,
поспри се с блага дума и без страх
да видиш гняв и злоба онемели.
А силен ли си, можеш и вода,
щом стиснеш камък, жаден ти да пиеш.
От тази притча събера плода
и тръгвай своя камък да откриеш.
© Мария Панайотова All rights reserved.
