pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
907 17377
30.05.2017 г., 9:04 ч.

Притча за камък 

  Поезия » Философска
5.0 / 14
944 1 19
Това пред мен е дългият ми път,
до всеки камък спирам да почина.
Аз знам, че могат да не разберат
защо го правя. Имам три причини.
Под камък често крие се змия
с език отровен и смъртта е близо.
Издигам се над него и звъня
с крилата на летежа си прецизен.
От мъдрост стара истина разбрах -
ръката с камък, в теб ако се цели,
поспри се с блага дума и без страх
да видиш гняв и злоба онемели. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Предложения
  • ЦветелинаЖулева (Есенен блян) Отвъд карамела на залеза
    Отвъд карамела на залеза
  • Plevel (Силвия Илиева) Не си отивам
    Не си отивам. Нищо че те няма. Ужасно трудно е да тъпчеш вяра. Дори в миража да покълне плява, дори,...
  • Веси_Еси (Еси) Душата ми бърза
    Нямам време. Душата ми бърза. Бърза тя да живее до хора – честни хора, с които да свързва мъдрост, о...
  • vega666 (Младен Мисана) Моя тъжна любов
    на Йоана Моя тъжна любов, добър ден, вече нищо добро не ти нося. Аз съм скучен до болка рефрен и къл...

Още произведения »