3 nov 2018, 20:19

Притча за късмета

  Poesía » Otra
1.1K 9 24

Куцукал си късметът ми на равното,

не смеел някой друг да изпревари.

Страхувал се да наруши забраната

и стане пръв сред всички божи твари.

 

Но с радост ръкопляскал на смелчаците,

мечтаел в своя сън да ги догони.

Старейшините вярвали във знаците,

орисали съдбовните пагони.

 

Съдбата ми тогава се ядосала,

подгонила по стръмното късмета

 и днес е пръв. Излишни са въпросите - 

звездата си превръщай сам в комета.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...