3 nov 2018, 20:19

Притча за късмета

  Poesía » Otra
1.1K 9 24

Куцукал си късметът ми на равното,

не смеел някой друг да изпревари.

Страхувал се да наруши забраната

и стане пръв сред всички божи твари.

 

Но с радост ръкопляскал на смелчаците,

мечтаел в своя сън да ги догони.

Старейшините вярвали във знаците,

орисали съдбовните пагони.

 

Съдбата ми тогава се ядосала,

подгонила по стръмното късмета

 и днес е пръв. Излишни са въпросите - 

звездата си превръщай сам в комета.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...