14 abr 2005, 21:30

Притча за терзания

  Poesía
1.2K 0 2



И гордост, алчност, гняв и воля,
и дързост, болка и мечта,
и огън, дъжд, земята и праха,
и пепел, дим в устата на врага.
И злоба, злоба, злоба и тревога,
и обич, съвършената, към теб.
Къде роди се, Дяволе Небесен,
къде остави да пламтя?
Къде угасна в мен, така наречен,
"безличен колизеум на греха"?
И бягам, скачам, себе си подмятам,
и плача, съдя и тъжа.
Не мога да се справя с теб обречен,
порочен Демон-Любовта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© В Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • В Любовта противодействието не е необходимо да съществува. Необходимо е само чувствата да са константна величина. Лелеее.. колко е хубаво да си затворник в килия от емоции..
  • Поздравления,разбира се ,че ще се справиш!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...