И гордост, алчност, гняв и воля,
и дързост, болка и мечта,
и огън, дъжд, земята и праха,
и пепел, дим в устата на врага.
И злоба, злоба, злоба и тревога,
и обич, съвършената, към теб.
Къде роди се, Дяволе Небесен,
къде остави да пламтя?
Къде угасна в мен, така наречен,
"безличен колизеум на греха"?
И бягам, скачам, себе си подмятам,
и плача, съдя и тъжа.
Не мога да се справя с теб обречен,
порочен Демон-Любовта!
Лелеее.. колко е хубаво да си затворник в килия от емоции..
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
