8 sept 2019, 10:22

Притча за тревата

  Poesía
447 6 8

                                Трети паднали сред тръните,

             били заглушени от тях и не дали плод.

                                          из  "Притча за сеяча"

 

По-ниска съм от всяко суеверие.

По-слаба съм и от греховна плът.

Приемам стъпки газещи – с доверие,

под тях умирам и им ставам път.

 

Превивам се пред вятърни приумици.

Прощавам на сланата тежестта.

Храна за твари съм. Подслон – за друмници,

умивам им нозете с плач – роса.

 

Понякога ме задушават бурени

и бури ме изтръгват от света.

Но Слънце щом изгрее, даже хулена,

зелена съм и тиха. И раста.

 

 

7.09.2019

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...