8 sept 2019, 10:22

Притча за тревата

  Poesía
450 6 8

                                Трети паднали сред тръните,

             били заглушени от тях и не дали плод.

                                          из  "Притча за сеяча"

 

По-ниска съм от всяко суеверие.

По-слаба съм и от греховна плът.

Приемам стъпки газещи – с доверие,

под тях умирам и им ставам път.

 

Превивам се пред вятърни приумици.

Прощавам на сланата тежестта.

Храна за твари съм. Подслон – за друмници,

умивам им нозете с плач – роса.

 

Понякога ме задушават бурени

и бури ме изтръгват от света.

Но Слънце щом изгрее, даже хулена,

зелена съм и тиха. И раста.

 

 

7.09.2019

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...