8.09.2019 г., 10:22 ч.

Притча за тревата 

  Поезия
251 6 8

                                Трети паднали сред тръните,

             били заглушени от тях и не дали плод.

                                          из  "Притча за сеяча"

 

По-ниска съм от всяко суеверие.

По-слаба съм и от греховна плът.

Приемам стъпки газещи – с доверие,

под тях умирам и им ставам път.

 

Превивам се пред вятърни приумици.

Прощавам на сланата тежестта.

Храна за твари съм. Подслон – за друмници,

умивам им нозете с плач – роса.

 

Понякога ме задушават бурени

и бури ме изтръгват от света.

Но Слънце щом изгрее, даже хулена,

зелена съм и тиха. И раста.

 

 

7.09.2019

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??