Притча за тревата
Трети паднали сред тръните,
били заглушени от тях и не дали плод.
из "Притча за сеяча"
По-ниска съм от всяко суеверие.
По-слаба съм и от греховна плът.
Приемам стъпки газещи – с доверие,
под тях умирам и им ставам път.
Превивам се пред вятърни приумици.
Прощавам на сланата тежестта.
Храна за твари съм. Подслон – за друмници,
умивам им нозете с плач – роса.
Понякога ме задушават бурени
и бури ме изтръгват от света.
Но Слънце щом изгрее, даже хулена,
зелена съм и тиха. И раста.
7.09.2019
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
