с него сънувахме кораби
и изгребвахме песъчинки
струпвахме ги навсякъде
да бодат на тревата очите
и каквото замина в солта
не отмина с последната
биеща в нощната тишина
онемяла камбана- свещта
пламъкът ѝ не знаеше що
е покой- все преследваше
тъмните странни явления
сякаш търсеше своя герой
в океана сред овчето стадо
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados
Белла, твърде крехко е равновесието между нежността и ефимерността на мечтата и натурализма на реалността... затова, макар и последна, надеждата също умира (според фолклорната мъдрост). Боян, лошото на стадото е, че вижда само кошарата, себеподобните, вълците и пастира, а не вижда Ножа... Благодаря Ви, за прочита, коментарите, оценките. Най-сърдечно!*
Радвайте се на хубавото обикновено... в него е необикновеното 
Благодаря Ви!paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
