20 feb 2016, 9:17

Притегляне 

  Poesía » Otra
465 0 6
с него сънувахме кораби
и изгребвахме песъчинки
струпвахме ги навсякъде
да бодат на тревата очите
и каквото замина в солта
не отмина с последната
биеща в нощната тишина
онемяла камбана- свещта
пламъкът ѝ не знаеше що
е покой- все преследваше
тъмните странни явления
сякаш търсеше своя герой ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??