20 feb 2016, 9:17

Притегляне 

  Poesía » Otra
368 0 6

с него сънувахме кораби

и изгребвахме песъчинки

струпвахме ги навсякъде

да бодат на тревата очите

и каквото замина в солта

не отмина с последната

биеща в нощната тишина

онемяла камбана- свещта

пламъкът ѝ не знаеше що

е покой- все преследваше

тъмните странни явления

сякаш търсеше своя герой

в океана сред овчето стадо

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??