Притегляне
с него сънувахме кораби
и изгребвахме песъчинки
струпвахме ги навсякъде
да бодат на тревата очите
и каквото замина в солта
не отмина с последната
биеща в нощната тишина
онемяла камбана- свещта
пламъкът ѝ не знаеше що
е покой- все преследваше
тъмните странни явления
сякаш търсеше своя герой
в океана сред овчето стадо
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Белла, твърде крехко е равновесието между нежността и ефимерността на мечтата и натурализма на реалността... затова, макар и последна, надеждата също умира (според фолклорната мъдрост). Боян, лошото на стадото е, че вижда само кошарата, себеподобните, вълците и пастира, а не вижда Ножа... Благодаря Ви, за прочита, коментарите, оценките. Най-сърдечно!*
