29 may 2015, 19:06

Притихнах

  Poesía » Otra
652 0 6

Разсипа се остатъкът докрая -

последните трохици суета!

Отвя ги вятърът и не остави

дори и спомен.

Всичко отлетя!

И аз приседнах.

Сведох се.

Притихнах.

Не можех нито миг да продължа

към онзи смисъл,

който е поникнал

така високо,

с профил на звезда...

Към него тичах толкова години,

че пропилявах малките неща,

и истини,

с които се разминах,

приятели

и техните лица...

Но няма ненаказваща обида -

дори след прошка

дебне и руши!

 

Приседнах тук,

преди да се повдигна

след суетата

с привкус на лъжи...

 

Разсипа се остатъкът докрая!

 

И вярата ще дойде

да гради!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, Антон и Дани! Радвам се, че споделихте!
  • Благодаря ви, че споделихте този стих с мен!
  • Години наред се кланяхме на символите на суетата.Да, няма не наказана обида, но не е толкова страшно, когато всичко е било неосъзнато.
    След прошката следва изграждане.А вярата - щом си
    я повикала вече, ще ти проправи пътя към истината.Бъди благословена!
  • Дааа... Дъното е едно добро начало...Много ми хареса творбата ти, поздравления и от мен!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...