May 29, 2015, 7:06 PM

Притихнах

  Poetry » Other
646 0 6

Разсипа се остатъкът докрая -

последните трохици суета!

Отвя ги вятърът и не остави

дори и спомен.

Всичко отлетя!

И аз приседнах.

Сведох се.

Притихнах.

Не можех нито миг да продължа

към онзи смисъл,

който е поникнал

така високо,

с профил на звезда...

Към него тичах толкова години,

че пропилявах малките неща,

и истини,

с които се разминах,

приятели

и техните лица...

Но няма ненаказваща обида -

дори след прошка

дебне и руши!

 

Приседнах тук,

преди да се повдигна

след суетата

с привкус на лъжи...

 

Разсипа се остатъкът докрая!

 

И вярата ще дойде

да гради!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми Бакърджиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви, Антон и Дани! Радвам се, че споделихте!
  • Благодаря ви, че споделихте този стих с мен!
  • Години наред се кланяхме на символите на суетата.Да, няма не наказана обида, но не е толкова страшно, когато всичко е било неосъзнато.
    След прошката следва изграждане.А вярата - щом си
    я повикала вече, ще ти проправи пътя към истината.Бъди благословена!
  • Дааа... Дъното е едно добро начало...Много ми хареса творбата ти, поздравления и от мен!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...