Притихнах
Разсипа се остатъкът докрая -
последните трохици суета!
Отвя ги вятърът и не остави
дори и спомен.
Всичко отлетя!
И аз приседнах.
Сведох се.
Притихнах.
Не можех нито миг да продължа
към онзи смисъл,
който е поникнал
така високо,
с профил на звезда...
Към него тичах толкова години,
че пропилявах малките неща,
и истини,
с които се разминах,
приятели
и техните лица...
Но няма ненаказваща обида -
дори след прошка
дебне и руши!
Приседнах тук,
преди да се повдигна
след суетата
с привкус на лъжи...
Разсипа се остатъкът докрая!
И вярата ще дойде
да гради!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Руми Бакърджиева Все права защищены
