19 ene 2008, 14:27

Притихнала луна...

  Poesía » Otra
2.1K 0 28

Пълна луна,
изпълва празния ми свят,
излива свойта светла длан...

(пречиства мойто черногледство)


Трепереща луна,
внася ритъм в глухия ми свят,
стъпва с гладки стъпки...

(приглажда мойте гънки)


Сива луна,
извива четка - пропила цветни гами,
оцветява недовършена картина...

(посочва моя бъдещ път)


Бездушна луна,
възкресява моята душевност, закърняла,
впива в мен своята мечта...

(принуждава ме да усетя любовта)


Притихнала,

замисля ме над думи,
неизречени...


П.С.  Не съм много сигурна, че е сполучливо! Малко по-различно е от другите ми стихчета...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зузка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Може да е експеримент, но е също толкова прекрасно, колкото и другите ти стихотворения. Поздрави.
  • Хареса ми...
  • Бравоооооо Няма да кажа нищо по-различно от написаните коментари, само ще ти кажа, че си много готин човек и онзи следобед, когато си писахме в "скайп" ми беше безкрайно приятно!!!
  • Леле, страшно е! Браво!
  • бравоо....страхотно е

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...