19 ene 2008, 14:27

Притихнала луна...

  Poesía » Otra
2.1K 0 28

Пълна луна,
изпълва празния ми свят,
излива свойта светла длан...

(пречиства мойто черногледство)


Трепереща луна,
внася ритъм в глухия ми свят,
стъпва с гладки стъпки...

(приглажда мойте гънки)


Сива луна,
извива четка - пропила цветни гами,
оцветява недовършена картина...

(посочва моя бъдещ път)


Бездушна луна,
възкресява моята душевност, закърняла,
впива в мен своята мечта...

(принуждава ме да усетя любовта)


Притихнала,

замисля ме над думи,
неизречени...


П.С.  Не съм много сигурна, че е сполучливо! Малко по-различно е от другите ми стихчета...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зузка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Може да е експеримент, но е също толкова прекрасно, колкото и другите ти стихотворения. Поздрави.
  • Хареса ми...
  • Бравоооооо Няма да кажа нищо по-различно от написаните коментари, само ще ти кажа, че си много готин човек и онзи следобед, когато си писахме в "скайп" ми беше безкрайно приятно!!!
  • Леле, страшно е! Браво!
  • бравоо....страхотно е

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...