19 ene 2008, 14:27

Притихнала луна...

  Poesía » Otra
2.1K 0 28

Пълна луна,
изпълва празния ми свят,
излива свойта светла длан...

(пречиства мойто черногледство)


Трепереща луна,
внася ритъм в глухия ми свят,
стъпва с гладки стъпки...

(приглажда мойте гънки)


Сива луна,
извива четка - пропила цветни гами,
оцветява недовършена картина...

(посочва моя бъдещ път)


Бездушна луна,
възкресява моята душевност, закърняла,
впива в мен своята мечта...

(принуждава ме да усетя любовта)


Притихнала,

замисля ме над думи,
неизречени...


П.С.  Не съм много сигурна, че е сполучливо! Малко по-различно е от другите ми стихчета...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зузка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Може да е експеримент, но е също толкова прекрасно, колкото и другите ти стихотворения. Поздрави.
  • Хареса ми...
  • Бравоооооо Няма да кажа нищо по-различно от написаните коментари, само ще ти кажа, че си много готин човек и онзи следобед, когато си писахме в "скайп" ми беше безкрайно приятно!!!
  • Леле, страшно е! Браво!
  • бравоо....страхотно е

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...