Притихнала луна...
Пълна луна,
изпълва празния ми свят,
излива свойта светла длан...
(пречиства мойто черногледство)
Трепереща луна,
внася ритъм в глухия ми свят,
стъпва с гладки стъпки...
(приглажда мойте гънки)
Сива луна,
извива четка - пропила цветни гами,
оцветява недовършена картина...
(посочва моя бъдещ път)
Бездушна луна,
възкресява моята душевност, закърняла,
впива в мен своята мечта...
(принуждава ме да усетя любовта)
Притихнала,
замисля ме над думи,
неизречени...
П.С. Не съм много сигурна, че е сполучливо! Малко по-различно е от другите ми стихчета...
© Зузка All rights reserved.
Няма да кажа нищо по-различно от написаните коментари, само ще ти кажа, че си много готин човек и онзи следобед, когато си писахме в "скайп" ми беше безкрайно приятно
