23 nov 2010, 19:44

"Притисната" дЕва 

  Poesía » De amor
447 0 4

Чаровен и магичен мъж
в постелята ми вмъкна се веднъж.
С кристален блясък карнеол
разпръскваше над двама ореол.

Приспа дъха ми - на девица,
поднесе ми жадуване омая,
на Бога сякаш годеница,
тъй тази вечер не изтрая

подобно птица в синия простор
да ме предпази с сянка мощна.
Щастлива бях и с весел взор
предчувствах аз негата нощна.

И смесени в заря и златна ръж
в постелята със този мъж,
до сутринта трептяха сетивата.
Безмълвна, сипна се зората...

и трели слънчево струят
над нас и в унес сладкогласен,
дочуваме, запял е свят
на звуци, трепетен, стогласен.

Добре, че беше той при мен,
защото силите свещени плисна
и вече мъдър, свят и озарен
в мен вдъхновението си притисна.
Докато четях Лермонтов в превод... лирика.

 

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??