"Притисната" дЕва
Чаровен и магичен мъж
в постелята ми вмъкна се веднъж.
С кристален блясък карнеол
разпръскваше над двама ореол.
Приспа дъха ми - на девица,
поднесе ми жадуване омая,
на Бога сякаш годеница,
тъй тази вечер не изтрая
подобно птица в синия простор
да ме предпази с сянка мощна.
Щастлива бях и с весел взор
предчувствах аз негата нощна.
И смесени в заря и златна ръж
в постелята със този мъж,
до сутринта трептяха сетивата.
Безмълвна, сипна се зората...
и трели слънчево струят
над нас и в унес сладкогласен,
дочуваме, запял е свят
на звуци, трепетен, стогласен.
Добре, че беше той при мен,
защото силите свещени плисна
и вече мъдър, свят и озарен
в мен вдъхновението си притисна.
Докато четях Лермонтов в превод... лирика.
© Мери Попинз All rights reserved.
