23.11.2010 г., 19:44 ч.

"Притисната" дЕва 

  Поезия » Любовна
441 0 4

Чаровен и магичен мъж
в постелята ми вмъкна се веднъж.
С кристален блясък карнеол
разпръскваше над двама ореол.

Приспа дъха ми - на девица,
поднесе ми жадуване омая,
на Бога сякаш годеница,
тъй тази вечер не изтрая

подобно птица в синия простор
да ме предпази с сянка мощна.
Щастлива бях и с весел взор
предчувствах аз негата нощна.

И смесени в заря и златна ръж
в постелята със този мъж,
до сутринта трептяха сетивата.
Безмълвна, сипна се зората...

и трели слънчево струят
над нас и в унес сладкогласен,
дочуваме, запял е свят
на звуци, трепетен, стогласен.

Добре, че беше той при мен,
защото силите свещени плисна
и вече мъдър, свят и озарен
в мен вдъхновението си притисна.
Докато четях Лермонтов в превод... лирика.

 

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??