Приумица
769
0
0
Колко много целувки
топлят жълтата есен.
И полята зелени,
полетели, унесени,
ще прескочат баирите,
ще разкъсат синджирите.
Цвят е скътал във бъдното
свежа утринна песен.
Полетели глухарчета
парашутчета свиват.
На земята полягат,
тъй естествено нужни.
Ще поникнат напролет
желотикови, нежни.
Колко много милувки
топлят жълтата есен.
А във багрите странни
е ваятел безумен,
хвърлил страстна
прежадна, извървяна
приумица.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados
