Колко много целувки

топлят жълтата есен.

И полята зелени,

полетели, унесени,

ще прескочат баирите,

ще разкъсат синджирите.

Цвят е скътал във бъдното

свежа утринна песен.

Полетели глухарчета

парашутчета свиват.

На земята полягат,

тъй естествено нужни.

Ще поникнат напролет

желотикови, нежни.

Колко много милувки

топлят жълтата есен.

А във багрите странни

е ваятел безумен,

хвърлил страстна

прежадна, извървяна

приумица.