13 dic 2012, 11:38

Приумица

768 0 0

Колко много целувки

топлят жълтата есен.

И полята зелени,

полетели, унесени,

ще прескочат баирите,

ще разкъсат синджирите.

Цвят е скътал във бъдното

свежа утринна песен.

Полетели глухарчета

парашутчета свиват.

На земята полягат,

тъй естествено нужни.

Ще поникнат напролет

желотикови, нежни.

Колко много милувки

топлят жълтата есен.

А във багрите странни

е ваятел безумен,

хвърлил страстна

прежадна, извървяна

приумица.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...