Приумица
771
0
0
Колко много целувки
топлят жълтата есен.
И полята зелени,
полетели, унесени,
ще прескочат баирите,
ще разкъсат синджирите.
Цвят е скътал във бъдното
свежа утринна песен.
Полетели глухарчета
парашутчета свиват.
На земята полягат,
тъй естествено нужни.
Ще поникнат напролет
желотикови, нежни.
Колко много милувки
топлят жълтата есен.
А във багрите странни
е ваятел безумен,
хвърлил страстна
прежадна, извървяна
приумица.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Пенчев Всички права запазени
