Приумица
765
0
0
Колко много целувки
топлят жълтата есен.
И полята зелени,
полетели, унесени,
ще прескочат баирите,
ще разкъсат синджирите.
Цвят е скътал във бъдното
свежа утринна песен.
Полетели глухарчета
парашутчета свиват.
На земята полягат,
тъй естествено нужни.
Ще поникнат напролет
желотикови, нежни.
Колко много милувки
топлят жълтата есен.
А във багрите странни
е ваятел безумен,
хвърлил страстна
прежадна, извървяна
приумица.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симеон Пенчев Все права защищены
