Привечер
Един огромен облак
приклопи огромното око на слънцето.
Вечерникът си шепне със листата.
На всяко казва малкото му име,
на всяко ще измисли хубав сън.
Душата ми – вечерник неповял.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.