Привечер
Привечер
Един огромен облак
приклопи огромното око на слънцето.
Вечерникът си шепне със листата.
На всяко казва малкото му име,
на всяко ще измисли хубав сън.
Душата ми – вечерник неповял.
© Райчо Русев All rights reserved.
Привечер
Един огромен облак
приклопи огромното око на слънцето.
Вечерникът си шепне със листата.
На всяко казва малкото му име,
на всяко ще измисли хубав сън.
Душата ми – вечерник неповял.
© Райчо Русев All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...