Привечер
Привечер
Един огромен облак
приклопи огромното око на слънцето.
Вечерникът си шепне със листата.
На всяко казва малкото му име,
на всяко ще измисли хубав сън.
Душата ми – вечерник неповял.
© Райчо Русев All rights reserved.
Привечер
Един огромен облак
приклопи огромното око на слънцето.
Вечерникът си шепне със листата.
На всяко казва малкото му име,
на всяко ще измисли хубав сън.
Душата ми – вечерник неповял.
© Райчо Русев All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...