Тъга, с цвета на оня късен Залез -
сбогуване с най-Скъпото в Света,
което имаш.
Ти нямаш!
На тая пренаселена Планета,
Човекът си остава - странно, Сам -
в сърцевината на Сърцето.
Недей във Нищо ти се врича,
че твоята Съдба корава -
съдба е на безкрила Птица.
Животът вечно продължава,
а в него си една Частица.
Да се скърби - незаслужава.
Най-хубавото е Мечта.
Най-светлото - непостижимо.
Затуй живей със Радостта,
че ти си Тук, че Теб те има.
Живей, макар и в Самота
Светът жесток да те затваря.
Да те притиска Вечерта
и Залезът да те обгаря.
© Вълчо Шукерски Todos los derechos reservados