15 ago 2021, 7:18

Приве́черен час (в памет на Иван Пейчев)

  Poesía
382 0 0

Тъга, с цвета на оня късен Залез -

сбогуване с най-Скъпото в Света,

което имаш.

 

Ти нямаш!

 

На тая пренаселена Планета,

Човекът си остава - странно, Сам -

в сърцевината на Сърцето.

 

Недей във Нищо ти се врича,

че твоята Съдба корава -

съдба е на безкрила Птица.

 

Животът вечно продължава,

а в него си една Частица.

Да се скърби - незаслужава.

 

Най-хубавото е Мечта.

Най-светлото - непостижимо.

Затуй живей със Радостта,

че ти си Тук, че Теб те има.

 

Живей, макар и в Самота

Светът жесток да те затваря.

Да те притиска Вечерта

и Залезът да те обгаря.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вълчо Шукерски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....