Приве́черен час (в памет на Иван Пейчев)

Тъга, с цвета на оня късен Залез -

сбогуване с най-Скъпото в Света,

което имаш.

Ти нямаш!

На тая пренаселена Планета,

Човекът си остава - странно, Сам -

в сърцевината на Сърцето.

Недей във Нищо ти се врича,

че твоята Съдба корава -

съдба е на безкрила Птица.

Животът вечно продължава,

а в него си една Частица.

Да се скърби - незаслужава.

Най-хубавото е Мечта.

Най-светлото - непостижимо.

Затуй живей със Радостта,

че ти си Тук, че Теб те има.

Живей, макар и в Самота

Светът жесток да те затваря.

Да те притиска Вечерта

и Залезът да те обгаря.