Нел (Наталия Иванова)
95 135
8 sept 2010, 18:06

Привично 

  Poesía
897 0 3

Чупя си чашите, 
пълни със спомени,
загърбвам мечтите
понякога още в зародиш,
прегръщам момента,
с него си спорим
и се разделяме с обич.
Кръстосва се пътят ми с
непознатите мигове -
един подир друг –
неприличащи,
понякога мудни,
друг път упоени с лиричие,
но различни, 
безкрайно различни
в своето крехко величие.
Понякога с болка лекувам остатъка,
брънка от златна верига,
приковала ме в миг,
искаща,
чакаща,
плачеща,
непозволяваща ми да си замина.


После тръгвам отново,
захвърлила митове и еталони...
лъкатушно напред и надолу
нося в сърцето си всички сезони.

© Наталия Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??