Нел (Наталия Иванова)
95 135
8.09.2010 г., 18:06 ч.

Привично 

  Поезия
896 0 3

Чупя си чашите, 
пълни със спомени,
загърбвам мечтите
понякога още в зародиш,
прегръщам момента,
с него си спорим
и се разделяме с обич.
Кръстосва се пътят ми с
непознатите мигове -
един подир друг –
неприличащи,
понякога мудни,
друг път упоени с лиричие,
но различни, 
безкрайно различни
в своето крехко величие.
Понякога с болка лекувам остатъка,
брънка от златна верига,
приковала ме в миг,
искаща,
чакаща,
плачеща,
непозволяваща ми да си замина.


После тръгвам отново,
захвърлила митове и еталони...
лъкатушно напред и надолу
нося в сърцето си всички сезони.

© Наталия Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??