Привично
Чупя си чашите,
пълни със спомени,
загърбвам мечтите
понякога още в зародиш,
прегръщам момента,
с него си спорим
и се разделяме с обич.
Кръстосва се пътят ми с
непознатите мигове -
един подир друг –
неприличащи,
понякога мудни,
друг път упоени с лиричие,
но различни,
безкрайно различни
в своето крехко величие.
Понякога с болка лекувам остатъка,
брънка от златна верига,
приковала ме в миг,
искаща,
чакаща,
плачеща,
непозволяваща ми да си замина.
После тръгвам отново,
захвърлила митове и еталони...
лъкатушно напред и надолу
нося в сърцето си всички сезони.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Иванова Всички права запазени
