Привично

8 сент. 2010 г., 18:06

Поэзия

1014 0 3

Чупя си чашите,
пълни със спомени,
загърбвам мечтите
понякога още в зародиш,
прегръщам момента,
с него си спорим
и се разделяме с обич.
Кръстосва се пътят ми с
непознатите мигове -
един подир друг –
неприличащи,
понякога мудни, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Божият дар
Обустройство

ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...
Любовь с далеко/ Война

Народов много, одна держава, любовь к другому вот это слава, но облак темный от далеко взялся, и зав...
А я пьяна...

Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...

Ещё произведения »