27 oct 2007, 21:58

Привикнах

  Poesía » Otra
1K 0 20
Привикнах вече на безразличност
и скрих се в безпричинно очакване,
остана ми болката във наличност,
провокирах живота  си до разплакване.
Опитомявах с ръка подивелите истини
и приспивах очите си в слепота,
прочитах избелели думи по листите,
изписани отдавна с първична прямота.

Закърняха мечтите ми от нераждане,
от поредната доза обичайно отричане,
хамелеонно някак тренирах нагаждане
и се учех без страх пак - на обичане.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно, браво, Елишка!
  • Изстрадан и въздействащ стих, Ели!!!
    Поздрави!!!
  • "Закърняха мечтите ми от нераждане,
    от поредната доза обичайно отричане,
    хамелеонно някак тренирах нагаждане
    и се учех без страх пак - на обичане."

    Аплодисменти!
  • Много,много е хубаво!!!Остави ме без думи-страшно много ми хареса!
  • Ама много обичам да препрочитам такива стихове. Че даже и понякога се питам дали нямаше да е по-хубаво ако повече хора можеха да пишат така. И като го прочета въпросното нещо още веднъж и ми става ясно, че няма начин. Май на тая Земя си има определена квота за добри поети

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...