27 oct 2007, 21:58

Привикнах

  Poesía » Otra
1K 0 20
Привикнах вече на безразличност
и скрих се в безпричинно очакване,
остана ми болката във наличност,
провокирах живота  си до разплакване.
Опитомявах с ръка подивелите истини
и приспивах очите си в слепота,
прочитах избелели думи по листите,
изписани отдавна с първична прямота.

Закърняха мечтите ми от нераждане,
от поредната доза обичайно отричане,
хамелеонно някак тренирах нагаждане
и се учех без страх пак - на обичане.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно, браво, Елишка!
  • Изстрадан и въздействащ стих, Ели!!!
    Поздрави!!!
  • "Закърняха мечтите ми от нераждане,
    от поредната доза обичайно отричане,
    хамелеонно някак тренирах нагаждане
    и се учех без страх пак - на обичане."

    Аплодисменти!
  • Много,много е хубаво!!!Остави ме без думи-страшно много ми хареса!
  • Ама много обичам да препрочитам такива стихове. Че даже и понякога се питам дали нямаше да е по-хубаво ако повече хора можеха да пишат така. И като го прочета въпросното нещо още веднъж и ми става ясно, че няма начин. Май на тая Земя си има определена квота за добри поети

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...