Привикнах
Привикнах вече на безразличност
и скрих се в безпричинно очакване,
остана ми болката във наличност,
провокирах живота си до разплакване.
Опитомявах с ръка подивелите истини
и приспивах очите си в слепота,
прочитах избелели думи по листите,
изписани отдавна с първична прямота.
Закърняха мечтите ми от нераждане,
от поредната доза обичайно отричане,
хамелеонно някак тренирах нагаждане
и се учех без страх пак - на обичане.
и скрих се в безпричинно очакване,
остана ми болката във наличност,
провокирах живота си до разплакване.
Опитомявах с ръка подивелите истини
и приспивах очите си в слепота,
прочитах избелели думи по листите,
изписани отдавна с първична прямота.
Закърняха мечтите ми от нераждане,
от поредната доза обичайно отричане,
хамелеонно някак тренирах нагаждане
и се учех без страх пак - на обичане.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
