Oct 27, 2007, 9:58 PM

Привикнах

  Poetry » Other
1K 0 20
Привикнах вече на безразличност
и скрих се в безпричинно очакване,
остана ми болката във наличност,
провокирах живота  си до разплакване.
Опитомявах с ръка подивелите истини
и приспивах очите си в слепота,
прочитах избелели думи по листите,
изписани отдавна с първична прямота.

Закърняха мечтите ми от нераждане,
от поредната доза обичайно отричане,
хамелеонно някак тренирах нагаждане
и се учех без страх пак - на обичане.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно, браво, Елишка!
  • Изстрадан и въздействащ стих, Ели!!!
    Поздрави!!!
  • "Закърняха мечтите ми от нераждане,
    от поредната доза обичайно отричане,
    хамелеонно някак тренирах нагаждане
    и се учех без страх пак - на обичане."

    Аплодисменти!
  • Много,много е хубаво!!!Остави ме без думи-страшно много ми хареса!
  • Ама много обичам да препрочитам такива стихове. Че даже и понякога се питам дали нямаше да е по-хубаво ако повече хора можеха да пишат така. И като го прочета въпросното нещо още веднъж и ми става ясно, че няма начин. Май на тая Земя си има определена квота за добри поети

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...