14 feb 2010, 15:35

Привкус на безсъние

633 0 1

Оставям аромата си до теб,

до ледения вкус на кожата ти,

до тялото ти с цвят на мед,

до безразсъдните ни нощи...

 

Разливам се като кафе

по тръпките на твойто безразличие,

по безчувственото ти лице,

кристализирано от твоето величие...

 

А топлите ти устни ме убиват

със сладък привкус на безсъние,

със шоколадов смях и мисъл

за незабравимо пълнолуние...

 

Не мога ли до тебе да остана,

когато силно ме желаеш,

когато искаш да си тръгна,

за да те оставя да мечтаеш?

 

Постелята ти ме зове,

разнищена от силното желание

да ме притиснеш пак до теб

със смачкани от самота терзания...

 

Разцъфвам в твоя поглед блед,

пробягващ по косата ми начупена,

на допир като кадифе,

помилвано от вятъра на думите ти...

 

А скоро ще е изгрев в мен

и аз със него ще избягам,

търси ме в залеза червен,

оттам ръцете си към теб протягам...

 

Събуди ли се пак без мен?

Разбра ли днес защо ме няма?

Ела при мен, бъди до мен.

Или ме накарай да забравя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивона Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...