14.02.2010 г., 15:35

Привкус на безсъние

634 0 1

Оставям аромата си до теб,

до ледения вкус на кожата ти,

до тялото ти с цвят на мед,

до безразсъдните ни нощи...

 

Разливам се като кафе

по тръпките на твойто безразличие,

по безчувственото ти лице,

кристализирано от твоето величие...

 

А топлите ти устни ме убиват

със сладък привкус на безсъние,

със шоколадов смях и мисъл

за незабравимо пълнолуние...

 

Не мога ли до тебе да остана,

когато силно ме желаеш,

когато искаш да си тръгна,

за да те оставя да мечтаеш?

 

Постелята ти ме зове,

разнищена от силното желание

да ме притиснеш пак до теб

със смачкани от самота терзания...

 

Разцъфвам в твоя поглед блед,

пробягващ по косата ми начупена,

на допир като кадифе,

помилвано от вятъра на думите ти...

 

А скоро ще е изгрев в мен

и аз със него ще избягам,

търси ме в залеза червен,

оттам ръцете си към теб протягам...

 

Събуди ли се пак без мен?

Разбра ли днес защо ме няма?

Ела при мен, бъди до мен.

Или ме накарай да забравя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивона Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...