14 февр. 2010 г., 15:35
Оставям аромата си до теб,
до ледения вкус на кожата ти,
до тялото ти с цвят на мед,
до безразсъдните ни нощи...
Разливам се като кафе
по тръпките на твойто безразличие,
по безчувственото ти лице,
кристализирано от твоето величие...
А топлите ти устни ме убиват
със сладък привкус на безсъние,
със шоколадов смях и мисъл
за незабравимо пълнолуние... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация