9 feb 2022, 17:54

“Приятел”

  Poesía
600 4 1

Нощем щом луната свети

и всеки сънува мечтаният сън.

За мен стар “приятел” се сети

и че трябвам му спешно навън.

 

Макар че ме беше забравил

и отдавна потънал е той в суета,

и след всичко което ми беше направил,

не бих го оставила сам във беда.

 

Потърках очите сънливи,

наметнах си кожено яке

и след вървене по улици криви

го срещнах и питах го как е.

 

Отговори с въздишка дълбока,

че животът му станал е лош.

Говорехме си и без посока

се скитахме цялата нощ.

 

Утрото вече настъпи,

а помен от тъгата му няма,

но дори след думите мили и скъпи

осъзнавам, че било е измама.

 

Дошъл бе просто за малко утеха

и рамо на което да плаче,

че лошите хора всичко му взеха -

нямаше никой, направо сираче.

 

Съжалих го аз, ала забравих,

мъката му заслепи ме,

защо навремето го изоставих,

спомних си и пак боли ме.

 

Накрая с усмивка си тръгна

и няма вече при мен да се спре.

Дори не успях да го прегърна,

но разбирам - сега е добре.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивет Боянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Актуална тема за днешното време. Не веднъж се е случвало децата ми да се обърнат към мен точно заради тези “приятелства”. Страхотно написано, никога не се отказвай! 🙂

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...