Приятел

По уличка тиха със влажния мъх
вървя и броя цъфнали кестени...
Сутрин рано, по зелен калдъръм,
улисан от птичи пролетни песни...

Сам се разхождам и нямам другар,
запомням с очи всяка приказна гледка,
в ъгъл, прилегнал до полусрутен дувар,
клепоух ме погледна, сякаш е в клетка..

Очите му влажни, с цвят керемиден,
тъжни, добри и пълни с надежда,
в джоба си празен бръкнах и кимнах,
- Нямам, друже, беше последна!...

Коричката хляб подхвърлих на гълъб,
който се пери на някаква женска,
сили да има, за полета дълъг,
с крила да лети и моята надежда..

- Ела с мен, приятел, ще те взема у нас!
Щом има за мен, ще похапнеш и ти!
И аз като теб се плаша от раз,
но смелост и страх със теб ще делим...

А гълъбът пак ще кацне отсреща
за малко трохи от сухия хляб.
Кога ли сив гълъб е донесъл надежда,
тя сигурно идва, когато е бял..

- Ще те кръстя "Приятел", защото си верен!
Дочака ме ти, или аз тебе? Съдба...
Там на пейката, до стар цъфнал кестен,
- Какво сладко куче!... каза Жена...

Д. Антонов (diester)
18.03.2013