Приятел
По уличка тиха със влажния мъх
вървя и броя цъфнали кестени...
Сутрин рано, по зелен калдъръм,
улисан от птичи пролетни песни...
Сам се разхождам и нямам другар,
запомням с очи всяка приказна гледка,
в ъгъл, прилегнал до полусрутен дувар,
клепоух ме погледна, сякаш е в клетка..
Очите му влажни, с цвят керемиден,
тъжни, добри и пълни с надежда,
в джоба си празен бръкнах и кимнах, ...