20.03.2013 г., 12:31

Приятел

586 0 1

Приятел


По уличка тиха със влажния мъх
вървя и броя цъфнали кестени...
Сутрин рано, по зелен калдъръм,
улисан от птичи пролетни песни...

 

Сам се разхождам и нямам другар,
запомням с очи всяка приказна гледка,
в ъгъл, прилегнал до полусрутен дувар,
клепоух ме погледна, сякаш е в клетка..

 

Очите му влажни, с цвят керемиден,
тъжни, добри и пълни с надежда,
в джоба си празен бръкнах и кимнах,
- Нямам, друже, беше последна!...

 

Коричката хляб подхвърлих на гълъб,
който се пери на някаква женска,
сили да има, за полета дълъг,
с крила да лети и моята надежда..

 

- Ела с мен, приятел, ще те взема у нас!
Щом има за мен, ще похапнеш и ти!
И аз като теб се плаша от раз,
но смелост и страх със теб ще делим...

 

А гълъбът пак ще кацне отсреща
за малко трохи от сухия хляб.
Кога ли сив гълъб е донесъл надежда,
тя сигурно идва, когато е бял..

 

- Ще те кръстя "Приятел", защото си верен!
Дочака ме ти, или аз тебе? Съдба...
Там на пейката, до стар цъфнал кестен,
- Какво сладко куче!... каза Жена...

 

Д. Антонов (diester)
18.03.2013

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...