7 abr 2007, 17:51

Приятел

  Poesía
945 0 0

Когато багрите на залеза
потънат в синьото небе,
изгрява луната, кърваво алена,
пътека чертае по Черно море!
Ще минеш във парка,
по наш`та алея
и аз ще съм там,
но в компания с друг.
Ти ще се чувстваш
чужд между свои
и свой между чужди
ще бъдеш ти пак.
Приятел ще дириш
сред чуждите хора,
но такъв ще останеш ли,
или просто за час?
Ще раздаваш ли себе си
 ще носиш ли болката?
За да бъдеш приятел,
бъди точно такъв!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...