7.04.2007 г., 17:51

Приятел

944 0 0

Когато багрите на залеза
потънат в синьото небе,
изгрява луната, кърваво алена,
пътека чертае по Черно море!
Ще минеш във парка,
по наш`та алея
и аз ще съм там,
но в компания с друг.
Ти ще се чувстваш
чужд между свои
и свой между чужди
ще бъдеш ти пак.
Приятел ще дириш
сред чуждите хора,
но такъв ще останеш ли,
или просто за час?
Ще раздаваш ли себе си
 ще носиш ли болката?
За да бъдеш приятел,
бъди точно такъв!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...