Apr 7, 2007, 5:51 PM

Приятел

  Poetry
943 0 0

Когато багрите на залеза
потънат в синьото небе,
изгрява луната, кърваво алена,
пътека чертае по Черно море!
Ще минеш във парка,
по наш`та алея
и аз ще съм там,
но в компания с друг.
Ти ще се чувстваш
чужд между свои
и свой между чужди
ще бъдеш ти пак.
Приятел ще дириш
сред чуждите хора,
но такъв ще останеш ли,
или просто за час?
Ще раздаваш ли себе си
 ще носиш ли болката?
За да бъдеш приятел,
бъди точно такъв!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...