20 may 2008, 20:05

Приятел

  Poesía
700 0 3
Дали защото дни и нощи страдах
от своите несрети огорчен,
разбрах, че турят ли ме в клада,
ще стана леденостуден.
Че веднъж от болката опитал
да се боря вече знам -
и да искаш да ме пипнеш,
не ще го сториш сам.
До мене няма да додрапаш -
за тебе съм недостижим.
Не можеш да прескочиш трапа,
дето е пред мене, спри!
Ако толкоз искаш да убиеш
сърцето ми, душата - мен,
ти не трябва да се криеш
нито, нито за момент.
И щом сприятеля се с тебе,
щом със теб се споделя,
тогаз ще можеш да издебнеш
мойта трепетна душа.
И ще падна мъртъв, знам, тогава
убит от твоята ръка.
Ще избягаш ти стремглаво,
стискащ кървава кама.
... Та туй очаквам от живота бесен -
не врагът да ме убие със кама.
Ах, за Бога, туй е лесно!

Приятел днес ме дебне зад гърба...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...