May 20, 2008, 8:05 PM

Приятел 

  Poetry
553 0 3
Дали защото дни и нощи страдах
от своите несрети огорчен,
разбрах, че турят ли ме в клада,
ще стана леденостуден.
Че веднъж от болката опитал
да се боря вече знам -
и да искаш да ме пипнеш,
не ще го сториш сам.
До мене няма да додрапаш -
за тебе съм недостижим.
Не можеш да прескочиш трапа,
дето е пред мене, спри!
Ако толкоз искаш да убиеш
сърцето ми, душата - мен,
ти не трябва да се криеш
нито, нито за момент.
И щом сприятеля се с тебе,
щом със теб се споделя,
тогаз ще можеш да издебнеш
мойта трепетна душа.
И ще падна мъртъв, знам, тогава
убит от твоята ръка.
Ще избягаш ти стремглаво,
стискащ кървава кама.
... Та туй очаквам от живота бесен -
не врагът да ме убие със кама.
Ах, за Бога, туй е лесно!

Приятел днес ме дебне зад гърба...

© Валери Шуманов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??