20.05.2008 г., 20:05

Приятел

699 0 3
Дали защото дни и нощи страдах
от своите несрети огорчен,
разбрах, че турят ли ме в клада,
ще стана леденостуден.
Че веднъж от болката опитал
да се боря вече знам -
и да искаш да ме пипнеш,
не ще го сториш сам.
До мене няма да додрапаш -
за тебе съм недостижим.
Не можеш да прескочиш трапа,
дето е пред мене, спри!
Ако толкоз искаш да убиеш
сърцето ми, душата - мен,
ти не трябва да се криеш
нито, нито за момент.
И щом сприятеля се с тебе,
щом със теб се споделя,
тогаз ще можеш да издебнеш
мойта трепетна душа.
И ще падна мъртъв, знам, тогава
убит от твоята ръка.
Ще избягаш ти стремглаво,
стискащ кървава кама.
... Та туй очаквам от живота бесен -
не врагът да ме убие със кама.
Ах, за Бога, туй е лесно!

Приятел днес ме дебне зад гърба...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...