4 ene 2011, 21:30

Приятел

  Poesía » Otra
622 0 0

Приятелю,
написах името ти на небето,
но вятър с гума облак го изтри.
Написах го на брега на морето,
вълна се плисна и го заличи.
Сега  го пиша във сърцето,
за да останеш  с мене ти!
И в ден, и нощ, и в радост и печал,
в добро и лошо с мен да си!
Не е прокопсал, кой е завидял,
не е и сбъднал своите мечти.
Приятелят е истински корал
от морските сърдечни дълбини,
на ближните си любовта раздал
и с радост слял се в техните съдби. . .


04.01.2011.

Стихът го написах навръх рождения си ден,

впечатлена от българските си приятели, които

не ме забравиха в този ден, както с добри поздрави,

така и с лоши думи и хули по сайтовете.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лидия Сиркавара Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...